След теб..

Помислял ли си си ,че никога няма да ме зърнеш..тогава трепвало ли ти сърцето?

И че никога няма да ме докоснеш,както нощен някога в леглото?

Боляло ли те жестоко вътре в теб?

Пеперудите в стомаха,умирали ли са една по една от всяка твоя лъжа?

Ако ли не ,не ми говори мили думи повече,не ме целувай така и не ме прегръщай все едно не искаш да ме пуснеш!

Защото моята душа гори всеки ден без теб и моите очи. изплакаха цяло море от липсата ти.

Всеки ден ако мислиш поне веднъж за мен,то дано е болезнено,то дано да е изпепеляващо.Пламъците от тях да стопят леденото ти сърце и може би един ден да стигне болката и до твоята душа.

Защото всяка моя хапка е безвкусна и всяка моя крачка е непоносима.

Животът от мен е изтръгнат,сякаш никога не съм дишала.Никога не съм живяла..никога не съм усещала и чувствала.Някак изживяно хиляда нощи и милион пъти.