Заспивах с представата,че той е до мен.
Сънищата ми бяха той и само той
единствено.
Събуждах се с представата,че днес ще е
деня, в който ще се засмеем заедно и ще
си пропилеем деня заедно.
Ще ме прегърне , както никога преди.. Ще
хвани ръката ми,така че да не ме изпусне никога.
Но ето,че той е далеч от мен и аз така
сама пилея дните си.
Сънищата ми са спасението от реалността
и реалността е ад за душата ми.
И помня дните ,в които той с поглед
приплетен в моя разказваше шеги..
И как със страх хващаше ръката ми,сякаш
бих отхвърлила неговата молба за близост,за нежност..
И как си тръгна с едно „Чао” ..и как
нямахме повече време за пилеене и повече прегръдки за споделяне!
0 коментара:
Публикуване на коментар