Който вечно остана мой, който вечно беше там.
И не ме съдете, но явно вечно търсих него във всеки следващ.
Не искам да бъда груба към минали любови, ценя всичко, което съм научила за себе си и за тях.
Ценя опита, който придобих и как си патих само аз си знам. Всички, които не ме оцениха, всички които ме нараниха.
А с него как се карахме само, както с никой друг.
Бяхме огън и вода, бяхме гръм и буря. Бяхме всичко.
И помня как седяхме по коридорите в училище, о помня усмивките, помня подминаванията.
Избягвах представата, избягвах реалността, защото стане ли прекалено реално, аз го съсипвам. Исках да видя всичко лошо, което живота беше подготвил, исках да стана силна. Исках да превъзмогна гордостта си, ината си, колкото мога. Исках да се променя.
И всеки спомен, който се сещам за него, е че той никога не си тръгна, просто ме изчакваше.
И не искам да ви бъркам с търпение, защото това не беше търпение. Беше друго..
Няма да издавам всичко тук, все пак..
Но..
Ти с цигарата, ти с усмивката, ти с устремения дух, ти с милата душа, ти с голямото сърце..
Може и да пробваме, все пак ..
Нали сме големи, нека ни съди света за грешките ни.
Въпроса, на който искаше отговор от много .. много време.
0 коментара:
Публикуване на коментар