Сякаш ново начало и незабравен край едновременно.
Чувам дъжда да капе по ламарината на двора.Усещам лекия полъх на хладнина от прозореца в хола. Притварям очи на дивана,опънала крака и завила се с меко одеяло.Обвиваме се в надежда за по-слънчев ден,поемаме миризмата на свежо начало и отливаме миналото.
Протягам се още веднъж,сладостта на този момент е неописуем.Чайника изсвирва ,с което ме уведомява да стана от това прекрасно удобство. Изправям се ,така плавно както капките от дъжда мокрят цветята ми на двора.Едно една нова мисъл: "Поне няма да се наложи да поливам цветята на двора." Престъпвам към кухнята,махайки чайника,грабвам остарялата си чаша за чай ,която е с размерите на купичка за супа.С чашка от чай в ръка,облегнах се леко на отворения прозорец,гледайки как дъжда отмива всичко.
Тук се замисляш,ами да ново начало и всичко нали?Ами ако не отмива,а създава нови проблеми.
След дъжд мислим дъга,слънце,свежест,но ако е кал,влажност,задушно време.Ако го погледнем така,не не можем,защото така ако го гледаме ще ни нарекат черногледи хора. Може и да имаме ,такива мисли не е грешно.
Не сме грешни да мислим нещо различно от общото мнение.
И така останах в размисли и дъжда продължи до смрачаване,така и не дойде дъгата ,нито слънцето..
0 коментара:
Публикуване на коментар