И да изкрещя ,това което беше в сърцето ми нямаше да помогне за щастието в душата ми.
Прикрепената дума с главно Л не помагаше на положението, в което бях изпаднала.Толкова надълбоко бях загазила в тази каша, че ако някой ме попита :
Как си?
Аз:100 метра надълбоко в неговото сърце.
И не ме питай "Как съм?", защото да си призная победата над духа ми , е като да си призная, че съм инато магаре. Никога!
Силите ми се изчерпваха от усилия да се измъкна ,да не пропадам толкова ,но уви вече съм там.
И уви няма връщане назад.
Какъв изключителен завършек на деня!
0 коментара:
Публикуване на коментар