Разказ 1.

Той се приближаваше с лека стъпка,а моето дишане беше накъсано,някак вече забравено.Боже,защо ми го причиняваш на мен?Очи черни ,като нощта,гледаше право през мен и пронизваше всяка моя мисъл.А знаеше ли как преценявам ръцете му около кръста ми,притискащи ме страстно?Или устните му впити в моите,със сладко горчив вкус на уиски?Щом се приближи достатъчно,се доближи до врата ми и в същото време обгърна кръста ми.
-Здравей,бебчо!-целуна врата ми,и цялата топлина се разля по тялото ми.Как ми действаше само!-Какво прави днес?-попита ме небрежно,подхвана ме за ръката и се отправихме към колата му.
-По работа,нищо интересно.-вървях равно до него,опитвайки се да не го зяпам,защото щях да се спъна,като първата идиотка.Той отвори вратата и ме изгледа многозначително,щом се спрях и го зяпнах.Какво правя аз,с мъж като него?Единствено,този въпрос ми се въртеше в главата.Той беше Бог,в истинския смисъл на думата.Начина ,по който се държеше,беше някак средновековен,забравен,толкова вежлив и отзивчив,но и наперен ,знаещ какво има и как да го използва.Определено флиртуваше с всяка жива жена на планетата,само с присъствието си на Земята.Намествайки се на седалката,наблюдавах походката му докато заобикаляше колата отпред.Вървеше така все едно,ти натяква „Аз съм Адонис,а ти какво човек ли си?”,а аз съм в колата на този Адонис и следя всяко негово движение с потекли лиги.Мамка му,Катрин!Какво направи?!