Не успявах да съсредоточа,мислите си на нищо друго освен неговия допир до кожата ми,сякаш ме хваща ток,настръхвах цялата.Усещах присъствието му ,усещах дишането му на врата ми и усещах погледа му върху тялото ми.Пронизваше душата ми,от хиляди километри,не мислещ за здравето ми и за здраво ми слеещия ми ум,ако останеше нещо от него..
Какво правиш?Това беше най-често задавания ми въпрос последните седмици.Наистина,както си мислех,че правя?Определено мисълта да се влюбвам я нямаше,неспособна съм,но това привличане.Откъде се взе то?!Исках неговия поглед,другите не ме задоволяваха вече по начина,по-който неговите думи,като обикновен поздрав или най-обикновен въпрос:Как си?
Страх ме е,но ме е страх до лудост,че ще поиска това от мен:обич.Ще го поиска,а аз не мога да му го дам.Докосвания от любов,думи казани от сърце..любов,като по филмите.Мамка му,не го умея.Не мога да споделям мили думи,не успявам да задържа никой,пък да не говорим за любов.Повредена съм,машинката онази за любовта,не работи,настроена е на функционална любов.Такава,в която той ще получи,това което аз реша и аз ще взема,това,от което имам нужда.Функционална за кой?
И как го заблуждавам,че имаме бъдеще,как се мамя самата аз?!
Мисля,че за тази вечер станаха прекалено въпросителни и удивителни в главата ми,трябва да се махна за известно време.
0 коментара:
Публикуване на коментар