Луда

Срещахме се ,като капките дъжд посрещаха земята.От време на време,така ненадейно,непланирано.Нуждаехме се един от друг ,както земята от глътката свежест на дъжда.

Работихме на едно и също място,но никога нямахме истински контакт,както до сега.Не се бях замисляла за теб,до този момент.

Начина по който вървеше,очите които обхождаха капките дъжд и цигарения дим ,който се опитваше да се слее с нощта.

Аз вървях бавно,имах нужда от тази свобода,да се порадвам на красотата на света.Бавни крачки,които ме караха да се чувствам неконтролируема,силна.Капките промиваха лудия ми ум и заместваха мислите за него.Пречистваха душата ми,от мъката която ме обграждаше от мислите за бъдещето.

Ти бързаше,бягаше ли от мен или от дъжда ,не мога да бъда сигурна.Явно не обичаше изненадващия дъжд,това ме караше да мисля как би приел,моите чувства.

Явно бягайки..

Почти ме подмина със забързаната си крачка,когато моето тромаво тяло се спъна в камъка,който щях да видя ако не беше ти.

Залитнах..

Затворих очи и се предадох пред падането си,падах си по теб и явно се приземявах на земята,така че се отказах да се боря.Да се боря с чувствата си и с гравитацията ми.
Странно обаче,не чух ужасното "Пляс" ,което би трябвало да се чуе ,когато се приземя в огромна локва.Щом се престраших да отворя очи,срещнах нещо още по страшно от локвата.

Твоите очи..

Сини,като капките дъжд,които се приземяваха върху нас.На сантиметри от лицето ти,а сърцето ми в гърлото ми.

Божке,прати ми сили ,защото това тук щеше да ме кара да се изчервявам до края на живота ми.

-В този дъжд,няма място за разходки.Ти си луда.

Това бяха твоите думи.И бяха адски на място,защото по дяволите бях луда по теб..