"Гледаме се и отричаме реалността."
Изричаме думи на които не държим,
Мислим фрази,които трябва да изричаме всеки час и всяка минута.
Обичам те.
В гърлото ми заседнаха куп думи и фрази ,които искам да изкрещя ,че да се отърва от тях.Спомените,се опитвам да забравя,защото сме различни хора сега,не като в миналото.Опитвам се да променя реалността,да е поносима за сега.
По спокойна..
Имам нужда от мълчанието ти,имам нужда от присъствието ти в стаята.
Самотно ми е.
"Доближавам се,вдишвам и се освобождавам,
твърде много емоции,да точно тях.
Вдишвам!Ох,да..Прекалено правилно.
Вкус на бяло вино в гореща лятна вечер,
Привкус на сладко-кисела болка.
Със сълзи в очите и бучка в гърлото,
усмихвам се за сбогом.
Каква загуба на чувства има тук,
сълзи от любов пропилявам,
страдайки по безнадеждна страст."
0 коментара:
Публикуване на коментар