Идва онзи момент в живота,когато мислиш за всяка своя постъпка и казана дума,мили мой.Премисляш даже най-малките неща,като дали трябваше да пиеш кафе,а не беше ли по-добре да го замениш с чаша чай.
Глупости..
Да те оставя да дишаш самостоятелно или да съм до теб при всяко твое задъхване?
Да поема риска с промяната си или да остана такава каквато съм?
Премисляйки всичко,реших да действам на момента без да разсъждавам над всички тези аспекти.Действах на мига,сразявайки не само моя живот ,но и твоя.
Унищожавайки този лош израстък в мен,аз убих истинското между нас.
Всяка моя мисъл сега,скъпи мой се върти около този въпрос :
"Щом е истинско,то тогава възможно ли е да е приключило толкова бързо?"
0 коментара:
Публикуване на коментар