Лично.

 "Обещания отдавна не давам,а желанието в сърцето си започнах да следвам.Страх от загуба ще имаме винаги,важното да правим всичко възможно да задържим значимите хора до нас."





Някак трудно приемам загубата,исках винаги да съм от печелившите.Късно осъзнах,че печелившата страна не винаги има всичко,приятели,пари,свят и щастие,не винаги е от хубавата страна.Промяна настъпи,както при първата ми загуба.Внезапно,без да имам дума по въпроса.

"Смъртта е нещо,което не можем да възпрем,както и аз не успях."

Тогава се превърнах в най-лошото мен ,което можех да бъда,но това беше защитата ми.Там се чувствах безопасно,там успях да преодолея загубата.

"Там загубих себе си."

Егоист,темерут,предпочитащ самотата пред това да бъде истински обичан - Чудовище. Това бях аз до преди "working on myself journey",това беше моята защита.
Бях на мнение ,че да плачеш е слабост,а напротив това е чувство,хубаво чувство,отпуска и освобождава.
Мнението ми относно романтиката беше ,че е загуба на време ,след като смятах,че не съм достойна да обичам никой.А това е жест,нежност,любов,грижливост,сила!

И чак сега след промяната,когато ме удари,осъзнах,че "Той" не би искал да съм такава,не би желал това за мен.
Той,който ме пази и ме наблюдава отгоре.
Ударих се в стена,толкова жестоко,че не исках да се изправя отново,но поех цялата тежест на промяната и я пожелах сама.

Тогава за идваха всички неща,които бях изоставила,само и само да не бъда наранена,да не бъда изоставена..

Да не бъда пак сама..

Оставих го,за да поработя над себе си,да преодолея някои мои страни.Не можех да кажа,изчакай ме..не успях да кажа какво ми е.Просто се надявах,да сме повече от това,но бях прекалено горделива,бях прекалено много Всичко.

Екипирана съм духовно за битката,която ме чака цял живот.

"Търпение,разбиране и любов"

Това са моите оръжия,с които нападам този път,без повече горделивост и без повече защитни стени.Изцяло аз ,оголвам душата си пред живота и чакам синини,чакам сълзи и хубави моменти.Всичко,което е подготвил за мен света,изправям се със сила,която съм градила цял живот.

Великата ми усмивка,доброто ми настроение,позитивното ми мислене,аз тук казвам,че живота не може да ме пречупи,защото имам хора около мен,които ме подкрепят и имам охрана там горе,която ме наблюдава.

И най-лошите ми врагове нека ги хване страх ,защото битката ще бъде спряна от мен,с юмрук от позитивизъм,ритник от любов и куршум,пълен със светлина ,че да освети всички тъмни улички за моето семейство.

"Тук и сега,Само аз,но не сама!"