Преобладаващи дъждове в душата ми

Дъжд се вижда в тази пустош,буря неизбежна.

Каква илюзия ми мина през главата,че слънце ще изгрее зад таз тъга предопределена?

Бурни гръмотевици от викове преиждат,смесени с капки на утеха.

Покрив за душата не намирам,нито  опека.